Понякога съм толкова добра,                   
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,

                     Тревога
Кому сме нужни ние днес, поетите?
И тихият ни стих кому е мил?

            Аз не обичам
Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.

Вижте оригиналния текст на стихотворението „Св. св. Кирил и Методий".
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,

Стани, стани юнак балкански
от сън дълбок се събуди,
срещу народа отомански

                               Ако
 
         Ако владееш се, когато всички,

Няма как да обичаш сега...             
Трудно се нижат библейски мъниста.
Тази подлост открадна деня

 
Ще си тръгна, когато заспиш.                                                                                                                                                                  
В мен се срутиха пясъчни кули.

 
Познавам те от другата съдба.      
Със тебе бяхме криво огледало.

               ЖЕНА                                          
Остани!Остани!Остани!
Като болка от радост събудена.

 
Научих ли се 
  

 
                                                         
 

                                                                                 
Зазида ме във кула без прозорец.
Погреба синьото от детските очи.

                                                         
Издигнах хиляди комини,
а после във колибата се свих.

 
Понякога умирах във тунелите,    
повърнала поредната отрова...