Ти,моя грозничка!Ти кестен мой разрошен 
Красавице!Ти като вятър си хубава!

                                                     
СЪДБА       
Баща ми в шепа смачка

                                                                                                                                                                   
                                                        
Тази нощ през мен...

                                                           
Внезапно в мене всичко се избистря,
денят, нощта и...мътните ми мисли.

                                                          
Застлах ти легло от дъждовна тинтява.
Изтъках ти завивка от облачни гънки.

                                                            
Защо са ми птици, които не пеят?
Защо са посърнали тези цвятя?

         
Във падаща звезда съзрях искра -
една съдба отминала в миражи.      

                              
СТИХОВЕТЕ МИ  
Те няма никога да ми простят,

Аз съм Сириус  от съзвездието Кентавър.
Блестя със най-загадъчната светлина.
Върху устните на слънчев мавър  

                                                            
Любовта ни бе  мълчание сковано,
препънато във погледи ранени.

 
Искам арфа любовна да слушам...  
Поглед леден да загърна с огнена страст.

  Съдираме душите като дрипи.  

Съшиваме съдбите със сплетни.

        Из „Сто сонети за любовта”      
                     П.Неруда
Колко пъти обичах, любов,

 
                                                              
Боса стъпва по кървави тръни душата ти-

                                   
Аз, беднячката си имам само мечти.
Плета си от тях килимче...такова,