Обичам те...
Но ако дойдеш,аз ще си отида!
Не искам пак да вярвам във любов,
която още незачената умира.
Не исках в моя път така да дойдеш-
с разсечен поглед и неясни думи...
Не искам никога да ми досаждат
превзети ласки и безумията чужди.
Не искам тихо да живея
                 в твоята бездушна стая,
а нещо важно винаги да ме смущава.
Не искам във разкош да тъна,
а нищетата някъде да властва важно.
Аз искам непременно нещо да се случи,
ако трябва даже черепа си да"прострелям"
и жезъла на времето да ме жигосва,
и думите на кръст да ме разпъват. 

Обичам те!Но вече си заклет.
Иди си!Забрави за всичко.
Не вярвам вече в чудеса...
Забравена,премъдра и...Отблъсната!