Разплитаме нишка...

Друга сърцето оплита.
И всяко възелче сякаш е праг,
от който тръгват нови надежди
и дълго се молим за тях.

Нова звезда потъва във мрака.
Живеца от въглен по устни гори.
Погледът блъска се, заключена птица.
Нощ ураганна по сипей гърми.
 
Търсим се плахо във чуждите стъпки.
За погубени нощи дирим вина.
Проклинаме думите, толкова дръзки.
Заспиваме свити, приели гнева.
 
Искам цвете очите да радва.
Гоня тъгата на самотна звезда.
Почакай ме ...И аз ще дочакам
от жило на роза да пламне кръвта.

25.04.07г

Prekrasno e!...

Като те гледам как пишеш,ми иде моето перо да го върна на патицата./цитирам по памет/

Препрочетох няколко пъти!
Благодаря, vasisid7!

Красиво , много красиво,
особено ми хареса краят!

което чувствам
от мен- само ако позволиш
{}.

много ми хареса. Поздрави и усмихнат ден :)

е страхотен! От тези, които четеш, бродиш, проникваш и оставаш без думи...

"Нова звезда потъва във мрака.
Живеца от въглен по устни гори.
Погледът блъска се,заключена птица.
Нощ ураганна по сипей гърми."
много е хубаво, просто прекрасен стих:)))),толкова красиво си облякла чувствата в думи, че просто друго, освен барово не мога да ти кажа:)

Благодаря на всички, които се спряха за малко на тази страница...
Едва ли ще мога да опиша с думи усещането, което вие ми давате...
Прегръщам ви с обич!
Желая ви успешна седмица и повече светлина в душите ни!

Прекрасни стихове!!! :) Поздрав! :)

Сърдечно ти благодаря!