Мъжете, които харесвах преди
бяха сякаш кълбо
                 от заплетени страсти.
Безумни, наивни и гневни деца,
Омайващи...
      даже с крила на мечтатели.
Денем страстно
кръстосваха шпаги с „врага”,
усмихнати”сваляха”дамите.
Вечер рисуваха с устни страстта,
заспиваха сякаш родени в жаравата.

Мъжете , които харесвам сега
са мрачни понякога,
        даже потайни в несгодите.
Бесни и яростни с нежни души,
заключили в себе си болката.
Най-добрите, грижовни бащи...
Твърди планинци,
                          стиснали зъбите,
без думи подали ръка във беда.
Святи , смирени и горди...

Неусетно станали „цар” на дома.

 

Мъжете, които харесвам сега
Не са ли тези , които харесвах
и някога....

       
                                                                     10.05.07г             

Много ми хареса това, Васисид! Много...
И аз да си призная честно, май такива мъже все харесвам... ;)

П.С. Мисля, че отговора на въпроса с койтоп завършваш стихотворението си, е положителен... Поне според мен...
:-*

Браво Васи !
Поздрав .

Само, че по различен начин действат и се представят!
Както и да и те са простосмъртни като нас, не очаквам мъжът -чудо! Както и няма такава жена!
А сега на теб благодаря, за постинга!
Усмихнат ден!

Всяка дума е от много дълбоко...

Всяка дума идва от сърцето ти...

Благодаря на всички, които са оставили коментар под стиха.
Дълбок поклон пред хората, посветили се на словото.
Светъл празник на всички българи!