Кръстосваме погледи кратки и ясни.
Защо ли сълзите са чужди сега?
Да те загърна със нежност не мога,
в очите ти само горчива тъга.  

Понечих с ръце да докосна дъха ти,
ирония някаква в устните скри.
Даже залеза бързо прогони,
жарта му за утре не спастри дори.   

Задъхва се пътят към първата среща.
Очите ни търсят спасителен бряг.
По устните вкус на горчиво усещам,
но душите не спират безумния бяг.  

Задъхва се пътят към твоята къща.
Страстта се опитва да спре лудостта.
Видение ясно над мене препуска.
Изгрява звезда и ...залязва луна.   

Улавям нощта за ръка и потеглям
по тънкия лед на погледи зли.
Очите ми -вятър целува ги бегло.
Наместо сълзите, прогонвам мечти.                                                         


29.05.07г    

"Страстта се опитва да спре лудостта"
Страхотно казано...Пишеш превъзходно!
Иво

Защо открадна моята мисъл
и чувството което сърцето руши.
Защо ме остави без въздух да дишам
да чета мен в твойте очи.
...

Благодаря ви от дъното на душата си!

Не бива да прогонват далече своите мечти
нежните души,
защото на тях може би
светът се крепи...

:-*

Страхотно!
Толкова са красиви и "достъпни" стиховете ти, попиват... и аз попивам :)
Поздрави!

Прогонвай сълзите -
мечтите пази!!!

Така бездиханна в стиха ти въздишам,
и думите свърших, а исках да пиша:)))

Няма по-голямо признание за моите стихове от думите: красиви и достъпни....и бездиханна въздишам...и
"Защо открадна моята мисъл
и чувството което сърцето руши."
Трогнахте ме! Благодаря ви!

Чедесни стихове!!! :)

Поклон и благодарност!