и страстно ослепи ме залеза.

 Понесох се сама над твойте бездни.

 С усърдие извайваше контурите добри.

 А сенките в целувката се скриха

 на луната и подплашените птици.

 Единствен длани ми подаде мрака

 и тръгнахме към яростната зима.

 Дали ще се завърна... Няма!

 Не всяка клетва вече е измама.
 

 Целувам пламналите устни на земята,

 принесли не един на жертвените клади.

 Все тоя хляб и залък ще горчи...

 Дано да ми простиш,

               когато вече мен ме няма!