Прочетен: 2179 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 05.02.2010 11:16
НЕ МОЖЕШ 
Не можеш да забравиш... ей така!
Откъснах този вик от себе си,
За тебе го откъснах...
Когато ветровете сухи,
на залеза очите пиха
и морни птици търсеха гнездо
в душата ми ограбена да свият.
Следите на нощта са страшно къси.
Безумният ти огън бавно ще угасне,
потънал във сърцето на дълбока пряспа,
когато се решиш да ме потърсиш.
А в моята врата ще скърцат ветрове.
И пак ще се провира във душата
през тясната пролука откраднатата нощ,
със този тънък писък на бръснача.
Сенките в душата ми безмълвно чезнат
зад хоризонта тънък на нощта.
А моите разкаляни пътеки все потъват
в безброй неразбираеми неща.
Не можеш да забравиш... ей така!
На паметта ще те пореже звънко
острието на бръснача...
01.06.07г
15.06.2007 09:58
Иво
15.06.2007 16:29
Поздрави! ;)
2. Едгар Кейси
3. анели
4. елиф шафак
5. Д.Оруел
6. Фредерик Бегбеде
7. егото
8. здраве
9. закони на вселената
10. любовта е за СМЕЛИТЕ
11. Х.ХЕСЕ
12. майн рид
13. дънов
14. ралин
15. Е.Фром
16. истинската любов
17. ф.рот
18. да продадеш душата....
19. а.азимов
20. ф. саган
21. м.ганди
22. любовта е сляпа
23. Киркегор
24. животът
25. Монах Симеон Атонски
26. симон вейл
27. Г.Марков
28. Завистта--
29. кристиян таков
30. ст.цанев
