Искам арфа любовна да слушам...  
Поглед леден да загърна с огнена страст.
В храма на нимфите няма да влизам.
Тиня прескачам ...Не жадувам за власт!

Изгаряш ме с ярост на юлското слънце.
Очите ти светят - зелени мъниста, стъкла.
Във тъмното блазнят ме живи искрици.
Жадувам за стомна,  жетварска вода.
 
Изкачвам се боса по  храм катедрален.
Улавям магията на тази божествена власт.
Политвам, възнасям се подобно на ангел.
Увивам ръцете лиани, целувам очите в захлас.

Подай ми ръката, не падай от моста!
Повярвай в искрата на свойта звезда!
Надеждата нежно прекършва вината,
превръща горчилката в Жива вода.                                                             

24.08.07г

Толкова образен, жив стих...преживях го...
Толкова е красиво да бъдем спомагателна ръка за някого, когато е на моста.....и успеем да върнем изгубената вяра в утрешния ден.....тогава... "...Надеждата нежно прекършва вината,
превръща горчилката в Жива вода."

Аплодисменти за стиха!:))**

Дълбоко ме трогна!Сърцето ми не е пусто с вас...

Стиховете ти са прекрасни, толкова искрено написани...и май всеки който ги чете намира и нещо за себе си - Аз намерих Надеждата! Благодаря!

С магическа пръчка разби всичките ми съмнения...
Твоите думи ми върнаха Вярата!

и нежно...искай и обичай - пожелавам ти го ...
Усмивки :))

Благодаря ти!:)*

Чудесно е!Поздрави!:)

Благодаря ти! Докосваш сърцето ми, галиш душата ...
Прегръдки и целувки от мен!:)*

Най-искрено ме радваш...
Ако спреш да ми правиш коментари, сигурно ще престана и да пиша...
Това е най-нежния рекет, който съм правила!;)

Ооо!!!Недей спира със писането!:))))Ще се подложа на "нежния рекет"!