Любовта ни бе  мълчание сковано,

препънато във погледи ранени.

Едничкото което търсим, все загубваме.

Нечакани, нестоплени…немолещи.

Сърцето ми олеква пред раздялата.

Сълзите се превръщат в празни думички.

Загубихме безброй минути на желания,

залутани в спиралата на времето.

Оставаш сам, зазидан във тъгата си.

Отивам си...натъпкана с отрова.

Ако се загубим и открием тайно някъде,

неудържимо, страстно ще танцуваме.

                                                           01.09.07г

Ще ми липсвате следващите 10 дни...Целувки от мен!

Раздялата... - тя прави ли ни по-силни, на какво ни учи тя? Да бъдем по-добри хора ли? или просто това е път, по който всеки трябва да премине...незнам..хиляди въпроси, на които всеки сам трябва да потърси отговор...
Наистина хубав край -" Ако се загубим и открием тайно някъде,
неудържимо,страстно ще танцуваме."
Благодаря!

Чакаме те скоро да се върнеш!:)))

ами нямам думи...

Красиво ми е с вас! И толкова уютно...
Благодаря ви за топлите думи и нежността, която ми давате .:)))