Застлах ти легло от дъждовна тинтява.

Изтъках ти завивка от облачни гънки.

В прозорец с мушкато луната изгрява.

И хвойнова порта с мандалото звънка.

От тиха вихрушка откъснах нишки зелени.

Изплетох ти люлка от южния вятър люляна.

Пътят минава през извор и тъмни морени.

Хладно е нощем леглото от слънчева пяна.

Тревога в съня ми… Бавно сърцето изстива.

Дванадесет зими следите на прага замръзват.

Дванадесет месеца моята обич една е и съща .

Спя върху камък и вечно ще чакам да дойдеш.

01.10.07г

аз чета стиховете ти,този много ми хареса и много ме натъжи мила,защото и моята обич ще остане за винаги една и съща към човека когото обичам без дори и никога да не го разбере...,а аз ще я запазя в себе си и.. -"Спя върху камък и вечно ще чакам да дойде...."

Радвам се,че ме четеш...
Повикай на помощ Вярата и Надеждата...
Приятелски поздрав!

Невероатно стихотворение!!Благодаря ти!!!

Благодаря за топлите думи!Лоздрав от мен!

Чудесно е!!!

Желая ти успехи ,Учителю!!!
Много,много усмивки от мен...

То е вълшебно...Така приказно рисуваш с думите!...
Много пъти го прочетох...:) И е все по-красиво и по-красиво...
Благодаря ти...

Това, което изпитвам като чета твоя коментар мисля, че никога не ще мога да изразя с думи...
Затова просто...дълбок поклон! :)))

Real brain power on display. Thanks for that awsner!

jDAcpy , [url=http://trgvblreuqyp.com/]trgvblreuqyp[/url], [link=http://mwibfbqyoxym.com/]mwibfbqyoxym[/link], http://kdnxrwzywuag.com/

oxKOIx <a href="http://jpauodqmyazm.com/">jpauodqmyazm</a>