Тази нощ през мен минават релси.
Тази нощ решавам своя път...
Дали ще видя всяко свое поражение?
Нима ще дам отчет за всеки писан стих.

Успях ли гордо да премина през блатата?
Мълчах ли подло... Бягах ли в беда?
Защо не плувах простичко по правилата,
Защо не скочих от ръба на черната скала?

Едно дете, усмихнато протяга длани.
Зове за обич, вярва във мечти...
Видях смъртта отблизо, влезе и в дома ми.
Разби на прах и гняв, и болка, и съдби.

И тази нощ прозорецът ще свети дълго.
Изправям се пред Своя съд голям...
Тази нощ ще чуя тежките присъди.
В такава нощ е страшно да си САМ!
                                                     

прекрасно е.. и много тъжно...
в такава нощ не трябва да си сам....

Моментът на нашето " пробуждане "...
Когато застанем лице в лице с действиталното си лице и безкомпромисно извадим наяве и погледнем истината в очите за самите себе си...
Тежък е този момент, но всеки преминава през него...и то сам...
Уникален стих!
Поздравления!

Благодаря ти,че прочете и...усети!

Имаш невероятна свърхсетивност!
Галиш с перце душата ми...
Радвам се,че те има!
Благодаря ти!

този стих
изваян и с лекота прочетен,
но не и с лекота отметнат,
защото "тази нощ през мен минават релси"!
Уха! Как само си го казала!!! Страхотно е!
Поздрави!

Този коментар го приемам с "непосилна лекота"...Благодаря ти!

в протеворечивата си душа намира път, осеян с трудности, но и даряващ светлина на търсещата душа... И в най-слабите си моменти успява да повдигне глава и да тръгне напред към себе си и към предизвикателствата на Живота!
Силен стих!

Благодаря ти, че се спря, прочете и ...усети!
Аз почувствувах искреност и разбиране. Прегръдка и много усмивки!

Само тъга намирам, но се надявам да е минала! При мен отмина

Тъгата и радостта ни дават това, което лятото и зимата дават на Земята!
Кога сме по-щастливи - през нощта или през деня...Тайна!?

И падах бавно,сякаш безтегловно
и имах много време за премисляне ,
дали красих дървото си достойно,
за да ни срещне пролетта отново...
С любов на моето дърво!