Сама, като забравена във пепелник цигара...

Като бреза, огъната във лошо време.

Сама като Луна!

  

  

време преминава и сезоните се сменят. Не губи надежда за слънцето, което изгрява, за да ни дари с топлина и светлина!

Тези три реда имат много голяма, сантиментална стойност за мен, защото са първите, които някога /преди години/написах...Горещ поздрав от мен!

...Луната е сама...но е единствена...и неповторима...
Поздрав за началото!:)*

Намериш ли подобни думи за самотата, разтопяваш я прекрасното и тя престава да бъде това което е била.

Много ми се иска да съм единствена и неповторима като нея ,но това са само мечтания ...нали!?
И все пак: По-добре сама, отколкото зле придружена...Поздрав и от мен!

Сама или самотна...да уловиш неуловимото!
С вас не съм самотна!
Обичам ви!
Прегръдка от мен!

Явно когато страдаш пишеш много хубаво.
Да ти пожелая да страдаш или да се откажа от четене на хубава поезия :-D
(това като шега ;)

Имаш невероятна сетивност...
Просто, когато съм щастлива не изпитвам нужда да пиша.
Следователно-пиша, за да не се "взривя"!

То и аз съм така и се научих да намирам по нещо хубаво във всяко състояние на душата си :-)