XXI

О,говори ми само за любов

за да не бъда нито миг без пролет.

Аз укротих единствено ръцете,

целувките не ми отнемай,скъпа.

Скрий лунната жарава със дъха си,

с косите си спусни завеса на вратата.

А ако в сълзи се събудя-значи

сънувал съм,че съм дете,изгубено в гората

сред тънки клони търся твоите ръце,

а ти със клас пшеничен ме докосваш.

Даряваш ме със приливи от мрак и сила.

Любима моя!Само черни храсти има

в съня ти,гдето ние бродим двама

и гдето ти за светлината ми разказваш.