Нима загубваш мойте очертания,

в пулсиращите вени на забравата?

А дните-малки, уморени колебания,

разкъсват мрака на изчезващото вчера.

Сега, когато тръпна във очакване,

висулки гняв пронизваха копнежа

и в шепа смачкана угасваше надеждата.

Умира ли последната целувка, пареща?

Защо сега уплашени стоим,

един  до друг и пушим мълчаливо?

Превърнахме и ласките, и думите във дим

и ни е тъжно и ужасно криво.

Къде изчезна паячето златно,

което пръскаше любовен елексир?

Загубени, задъхани във времето превратно,

дали откриваме пътека, мост за двама…

                                                            Просто  мир!

   
З0.10.07г

Дано живота ти е красив,
колкото тези прекрасни и искренни стихове.
Поздрави !

Животът ми е невероятно обикновен...
"Най-красиво "пиша, когато съм пред "взрив"! /поне така го чувствам/
Поздрав и от мен!

ще изплете отново пътеката...за двама:)
Стиховете ти са невероятно красиви...Много...

Хареса ми, дълочина и безкрайност. Приветствам те.
Нина

Дано се сбъднат красивите ти пожелания!Поздрав от мен!

Благодаря ти, че се спря на тази страничка...
Прочете и усети!
Прегръдка и много усмивки от мен!

Това ми напомни за уговорена среща с любимия, когато чаках и чаках, почти 40 мин. и радостта от срещата изтичаше точно като тези висулки. И сега се чудя на себе си защо не съм си тръгнала след 15 мин. по протокол както е, а го дочаках, но и двамата бяхме "Загубени,задъхани във времето превратно"...
Прекрасни стихове!
Поздравления!!!

е отново много жив и дълбок и разпръсва красотата на преживяванията на една търсеща и копнееща душа...

Благодаря ти за точния коментар!
Няма да е пресилено,ако кажа ,че ти най-точно "разплиташ "идеята ми заложена в стиха...
Усмихнат, снежен ден!

Твоето сърце е не по-малко от вселената...
Преживяванията са ми обикновени, но душата ми наистина не се уморява да търси.
Поздрав!

Хреса ми!:)))

Топла прегръдка от мен!Поздрав!