XIII

 

Светлината, която от твойте нозе се издига във огнена грива,

тази гъвкавост жива на твоята обла безкрайност-

не е морски седеф, нито фарфор студен.

Ти от хляб си, от хляб, от димящ, топъл хляб си създадена.

 

Като зрееща нива ти с чисти зърна си наливана.

И те грее , и пълни докрай благодатното лято.

Раздвоена е щедро гръдтта ти от топлия вятър,

любовта се разпалва дълбоко в пръстта като въглен.

 

Хляб е твойта уста, хляб - челото ти, хляб са нозете ти.

Хлябът, който насища ръцете, очите, сърцето ми,

ти,единствена моя, флаг на всички димящи пекарници.

 

От горещите пещи кръвта ти уроци е взела,

а брашното на ситост и щедрост те е обучавало,

аромата, езика - от хляба ти в дар си получила.

                                                                             П. Неруда

 

 

 

тези прекрасни стихове си помислих за преводача и умението да пресъздаде мисълта в поетична форма!
Благодаря ти, че ми припомни колко голям творец е Пабло Неруда!

Прекланям се пред брилянтния му талант!

Kewl you shloud come up with that. Excellent!

LUemtN <a href="http://rsgvoskjqxwc.com/">rsgvoskjqxwc</a>

pROgVy , [url=http://beilrthwewja.com/]beilrthwewja[/url], [link=http://hkkrolekrcol.com/]hkkrolekrcol[/link], http://yhlmnrlaznry.com/

sk3uEE <a href="http://lagohucnaogt.com/">lagohucnaogt</a>