Спестените безумия ще легнат

с внезапната любов,

на двата бряга,

на непокорната душа

и тихо ще се трупат в менe…

Тълпа внезапно ще нахлуе във дома ми,

и ще гризе от съвестта

на глудница бездомни псета

едно сърце, кървящо във дланта ми.

Кажете колко скръб изтриха

от паметта ми блудна,

Часовете...
                                

 

 

 

Почувствах връзката между тях... пълзящи и обсебващи безумия като пипалата на октопод...
но погледът е открит и едно красиво нежно лице, наранена душа, но скрита и невидима за глутницата.
Надява се да гризе и руши... Но идва Забравата...скръбта изтрива!!!
Поздрави! Не съм сигурна дали правилно те разбрах, но ми стига че можах да се докосна до емоциите в този прекрасен стих!

Трудно бих могла да направя разбор на емоциите си...
Харесвам начина по който ти го правиш.Приятелски поздрав!

Хубаво е! ;))))))

Наистина е диаболично, но някак нежно:)))

Страхът понякога има и кротичко лице.

Радвам се, че ме посещаваш от време на време.
Приятелски поздрав!

Страхът понякога ни прави смели и откровени...
Благодаря ти за коментара!
Поздрави!

Now I know who the brainy one is, IВ’ll keep loionkg for your posts.

TeHdmR <a href="http://kwiygxxkafny.com/">kwiygxxkafny</a>

E1peH9 , [url=http://wigwlmqigjtl.com/]wigwlmqigjtl[/url], [link=http://yxhxpxttrnib.com/]yxhxpxttrnib[/link], http://muiofrtnhpmd.com/

RhsI8G <a href="http://csouaqokcukn.com/">csouaqokcukn</a>