ЗВЕЗДЕН ЛЪЧ                    

 

Потърсих във очите ти прозорец,
зазидан сред разкаляните друми.
Душата ми закърпена е някак слабо..
Защо ли близостта ранява ни с” думи?

Любовта ни - нежен мъх от остри тръни.
Горят на клада чувства разпиляни…
И тихо във душата бродят тъмни сенки.
Звезден лъч, обвит в сатенена коприна.

Снегът топи се върху белези от рани
и бавно се търкулва по дланта ми,
като сълзици две - до вчера непроляни.
Защо ли самотата ни изяжда живи?


                                                            01.12.07г

 

 

е пътувал "Звездният лъч" през Вселената към нас , от неизвестна нам Звезда, че тъмните сенки само се спотайват и тихичко бродят в душата. Прегаря кладата... Сатенена коприна...
Прекрасно е!
Поздрави!!!

Чудесно е !!!!!!! Поздрави!!!!!:))))

Много смелост - родена от страх.
Много обич - премъдра и стара.
........
Имаш изключителна сетивност и невероятно точно подреждаш обърканите ми мисли и чувства.
Поздрав и от мен!

Мигът остава твърде кратко.
Като ухание на нощен цвят.
....................
Благодаря ти, че не забравяш да ме посетиш!
Приятелски поздрав!