Ти не ме обичаш,не ме жалиш,
може би съм малко некрасив.
И от страст примряла,ти ме галиш
свела погледа си мълчалив.

Аз към теб не съм ни груб,ни нежен
скъпа моя с чувствено сърце.
Разкажи ми за мъжете прежни,
колко устни помниш и ръце?

Знам, това са сенки отлетели
без да те възпламенят поне.
Колко колене са те люлели,
а сега и мойте колене.

Нека някой друг да търси вечно
тез очи,премрежени от страст,
а потънал в скъпата далечност
всъщност малко те обичам аз.

Тая връзка,лека и нетрайна
не зови съдба за теб и мен.
Както срещата ни бе случайна,
тъй ще си отида някой ден.

И по своя път нелек и мрачен
ще поемеш пак ,но запомни-
нецелуваните не закачай,
необичалите не мами.
                                       Есенин