Понякога умирах във тунелите,    
повърнала поредната отрова...

                                                                                                              
Когато те замерват...Избери 
                                                                              

СТРИПТИЙЗ
Събличай се, красавице!
Отхвърляй всяка дреха,

  
"Не поглеждай в онази вода..."
                                                    дакота

Несигурни са крачките във мрака.
Въжето на умората се къса...
Палач на ешафода те разсича,

                                                                 
Мечтаехме със тебе да достигнем рая,
съблечени от свойта тленна грешност,

  
Кажи ми как да спра да те обичам,
изпаднала във зейналата липса,

 
 
 Не те обичам...

                                                  
Сгрееш ли камъка и той ще те сгрее.
Даже дума за миг да го срине,

  
                                     на майка ми
Не търновската, блудната царица,

Ти не ме обичаш,не ме жалиш,
може би съм малко некрасив.
И от страст примряла,ти ме галиш

                                                                
Ти се изплъзваш умело и ловко,
като люспеста риба от ръка на рибар.

Какво във този миг да ти разкажа...                                                                                    
Сърцето съхне като прахан и мълчи.
Ще задими, ще се разпали даже,

 
                                                             
И аз ще си отида някой ден...

                                                   
Не можеш да захвърлиш паметта
като ненужна дрипа