Не бива да отдаваме значение нито на това, което някой иска да каже, нито на това, което казва, без да иска.

А най-лошият от всички пороци е безполезното мислене.

Безполезно мислене е да мислиш, за да не вършиш нищо, или да мислиш прекалено много върху това, което е свършено, а не върху това, което трябва да се свърши.

Станалото – станало, за друго се залавяй, защото няма по-лошо от угризение без изкупление. Действай! Действай!

 

Истината ли? Истината е навярно нещо ужасно, нещо непоносимо, нещо смъртоносно, простите люде не биха могли да живеят с нея.

Истинската религия ли?

Всички религии са истински, доколкото карат людете, които ги изповядват да живеят благоверно, доколкото ги утешават, че е трябвало да се родят, за да умрат, а за всеки народ най-истинска е неговата религия, религията, която го е създала.

А моята? Моята е да се утешавам, утешавайки другите, макар и утехата, която им давам, за мене да не е утеха.

 

А те, хората, наистина ли вярват? Вярват, без да искат, по навик, по традиция. И не бива да ги събуждаме.

Нека живеят в сиромашията си от болки, за да не си спечелят богатство от мъки. Блажени са нищите духом!

 

Религията не може да разрешава икономическите и политическите противоречия на този свят.

Господ е дал тези противоречия на хората да се препират за тях.

Нека хората мислят и действат, както намират за добре, само и само да се утешават, че са се родили, да живеят колкото се може по-доволни с измамата, че всичко това има някаква цел.

Аз не съм тук, за да подчинявам бедните на богатите, нито пък да държа проповеди на богатите да се подчиняват на бедните.

Смирение и състрадание у всички и за всички.

Защото и богатият трябва да се смири с богатството и с живота си, а и бедният трябва да изпитва състрадание към богатия.

Нека създадат едно ново общество, в което няма да има ни богати, ни бедни, в което богатството ще бъде разпределено справедливо, в което всичко ще бъде на всички.

И какво? Не ти ли се струва че общото благополучие ще предизвика още по-силно отвращението от живота?

 

Вече е казал един велик богослов на испанската апостолическа и католическа църква, вече е казал великият богослов в „Животът е сън“, вече го е казал: „Най-голямото престъпление на човека е, че се е родил.“

Това е нашият грях: че сме се родили.

А той лекува ли се? Да, накрая сънят се изцелява… накрая животът се изцелява…накрая с кръста се свършва…

И както е казал Калдерон, доброто дело и добрата лъжа дори насън не се губят.

Има два вида опасни и вредни хора: едните, вярващи в задгробния живот, във възкресението на мъртвите, измъчват досущ като инквизитори останалите и ги карат да презират този кратковременен живот, за да си спечелят отвъдния, а другите вярват само в този.

Но вярвайки само в този свят, те се надяват на някакво бъдещо общество и се мъчат да отнемат на хората утехата да вярват в друг свят…

Така че трябва да се направи тъй, че хората да живеят със заблудата си.

Ето ме тук, в това приветливо кътче на морския бряг, в полите на планината, която се оглежда в морето; тук, където никой не ме познава, нито пък аз, хвала богу, познавам някого.

Дойдох, бягайки от обществото на така наречените ближни или себеподобни, търсейки близостта на морските вълни и на дърветата, чиито листа скоро ще се запремятат както вълните.

Доведе ме един нов пристъп на човекомразие или по-скоро на страх от хората, защото от хората повече се боя, отколкото ги мразя.

Събуди се у мене оная окаяна способност да виждам глупостта и да не мога да я понасям.

Макар че според мене тя не се вижда, а се чува; не се вижда глупостта, а се чуват глупостите, които всеки ден непростимо бълват стари и млади, глупави и умни. Понеже тъкмо минаващите за умни вършат и приказват най-много глупости. Макар че най-глупав е този човек, който умира, без да извърши ли каже нито една глупост.

                    Да обичаш значи да изпитваш болка, и ако телата се свързват чрез насладата, душите се свързват чрез болката.

                                                                                                          Мигел де Унамуно

 

 

 

 

кой, е тоз..новият герой, сегааа... де )))

това ,са думи..на Дон Хуан/ Кастанеда..

Мигел де Унамуно и Юго е испански есеист, романист, поет, драматург, философ, професор по гръцки и класика, а по-късно и ректор на университета в Саламанка. Уикипедия