129 години от рождението на Чудомир.

 

 "Граматиката ти е сбъркана, момчее, и системата ти е повредена!
Уж много знаете, много сте учени, пък не можете да разберете, че за всички злини в света са причина границите.
Границите си не знаем, Енчоо, границите, и все мислим, че ни са тесни.
И царете мислят тъй, и владиците, и вии, търговците, и всички.
Оттам иде всичкото."

Дипломата на Чудомир за завършен пети клас /сегашен осми/, от която е видно, че едно дете, чиито родители искат да обучат за търговец, може само да определи своя житейски път.

Освен многото слаби оценки, прави впечатление намаленото поведение, слабото прилежание и небрежната външност на писмените работи.

Легендата разказва, че има 3 по химия, защото е нарисувал прекрасен портрет на Фарадей.

Ето и думите на Чудомир по този въпрос:

" В горните класове на гимназията се открояваше разкрачената фигура на Стоян Омарчевски, който през земеделския режим стана министър на просветата, куцият „поет“ Христо Доброволски, който си беше измислил космическия псевдоним Сумрак Надзвездин, писателят Георги Илиев, който още като гимназист издаде малка сбирка стихове, а една година след нас крачеше Иван Хаджихристов.

Освен учителя си по рисуване Маринов и по математика Ангелов спомням си много културния историк Лотев, Черноколев, химика Бурмев, на когото нарисувах за кабинета Фарадей и ми се наплати с тройката, и Фратьо Илиев, комуто дължа и до днес грешките по български.

Един ден дойде на ревизия в класа ни директорът Козарев — сух, очилат, с тясна брадичка. Стори ми се много интересен и дорде учителят предаваше новия урок, аз му направих скица. Другарят зад мене я видял, грабна я и тръгна тя от чин на чин. Забелязал това, директорът стана и я взе веднага. Погледна я, сложи я в джеба си и рече строго:

— Художникът, който я е нарисувал, да дойде през междучасието в дирекцията.

— Сега я оцапах — рекох си — ще бъде чудо, ако не ме изключи веднага.

Блед и разтреперан, явих се при него и го сварих как разглежда рисунката леко усмихнат.

— Добра е — казва, — прилича на мене, но я ми кажи какво запомни от преподадения урок. Нищо, нали? Даа — съвсем нищо.

След това ми прочете едно конско евангелие и този инак строг човек не ме наказа.

Така неусетно изтече годината 1906, свих си чергите на вързоп, заключих сандъчето с книгите и с малко знания, много двойки и с развалено поведение, но със самочувствието на бъдещ художник се качих на една сахранска каруца на път за село, където вярвам да се сещате какво ме очакваше."

 

 

когато бивах болен като дете (а често боледувах за разлика от по-късната ми мъжка възраст - вече 50 години не съм боледувал, а и да съм са били на крак) го четях имах пет негови книги в библиотеката - един многотомник - 3-4 тома събрани негови неща до писма и една с кафяви корици, много дебела. За болно дете, да чете Чудомир е лекарство...
Подобри ми езика и начина на изразяване, който за много хора е странноват, както и начина на светоусещане, може да се каже, че съм закърмен с разказите му, разбира се и Тома Измерлиев ми е част от останалата култура, вплетена в мозъка ми и кой ли не до вестник Стършел и онези малки книжлета от вестника с илюстрации Б. Димовски, пиша си така за кеф, тук. Патиланците..., много бързо наживях баба Цололана, което не беше хубаво за малко болно дете.
Аааа, какви времена бяха, колко приятен беше Светът с Чудомир, съжалявам, че като дете вече беше починал, когато нашите се наканиха да посетим града му, жена му беше жива, обаче...
Обичам "маслата" му, които са останали в съзнанието ми от дома му в стила на тогавашните "чешки" и "унгарски" художници, като колекционер имам едно - две платна в този стил - разностранен талант е бил бай Митко.

Велик творец и мъдрец за разлика от много образовани, които трудно си връзват дори връзките на обувките, а мисълта им тече като кална вода!