Заключих вятъра беглец – във шепите.

Дъждът в очите ми рисуваше дъга.

Щурците  ме целуват ...На разсъмване.

Живея просто –  като ручей и трева.

Опасно  дръзко тръгвам към лавините.

Омразата ...Научи ме на  Доброта.

И съм горчиво биле – като Истина.

Бродирам името си в пламък със сълза.

Заричам се да вярвам  в  звездопади...

Усмихвам се  на вражески подадена ръка,

която ме научи със Победа  как да ставам.

Ако замлъкне в мене  Любовта,

дали раздялата е вярната пътека?

"Дали привиква  птица без крила..."

Убийците кажи...намират ли утеха?