Съдба                                                       

 

Поканих те на празнична вечеря.

Да поговорим...Да се запозная с теб.

Защо понякога си ласкава, любима...

Защо внезапно смело, атакуваш в гръб?

Не знам дали съм праведна ил грешна.

Понякога ме сочат с пръст...

Дали сама си слагам и въжето,

Дали не съм и присмехулник тъп.

Защо цветята тук са прецъфтели,

а птиците се раждат без крила?

Остави ме песен да изпея...

С другари да кача велика планина.

Изпихме виното. От цигарите ми загорча.

Не искам да те съдя... Живей си на света!

Сега... със цялата Любов те моля,

не се забърквай ...с Моята  Съдба!

 

 

 

Изпихме виното, А ТО НИ ПРАВИ МЛАДИ СЪС СВЕРАТРОЛА СИ- БОЖЕ, НЕ ГО ХАБИ
От цигарите ми загорча. ТРЯБВА МИ БАТЕРИЯ ЗА ВЯРАТА-- КОГАТО ТУК ВЪРЛУВА СМЪРТТА СТРАШНО ТРУДНО ВРЕМЕ
БОЖЕ ДАЙ НИ СИЛИ ДА УСПЕЕМ
ПОЗДРАВИ!

Вярата е дълъг процес...Неверникът трябва да се срещне с вярващия, вътре в себе си.
Дано Любовта се окаже добрата батерия за Вярата.
Смъртта винаги е върлувала...Когато ние сме тук, нея я няма. Когато тя дойде - нас ни няма... Шаблони, шаблони...
Поздрави! Успешен ден от мен!