Това стихотворение е писано преди 40 години.

 Младият Балчо Балчев.

Господнята молитва на дякон Игнатий

Отче наш, който си на небесата!
Амин!
И баста!

Ще си взема очите в далечни земи
и пропъдя по чуждите краища.
Нямам младост за продан зад попски стени.
Нито гръб за душманските боища.

Цял живот ли да крия глава в рамене
и да пощя заптийските атове.
Или сит и лоясал, превил колене,
да паса манастирските охлюви.

Не, Всевишни!
За курбан не харизвам ни капчица кръв,
нито късче месо от месата си.
И щом расото хвърля, аз ничий съм роб,
освен на рода и страната си.

Сбогом, вуйко-хаджия, помазан със пот
от потта сиромашка на другите.
Оседлавам ти коня и яхвам на път,
да ми гониш по пътя цървулите.

Сбогом, мале, ти, клетнице клета,
не жали за сина си Василя.
Зелено е още дървото, което
един ден ще ми стане бесило!

 

Искам да попитам Левски /ако можеше.../
Защо направи всичко това за Родината си?
Нали знаеше, че си в губеща позиция, нямаше карти...
Защо всички вкупом се кълнем, че ще следваме заветите ти...?
ЗАЩО????

много са ... званите, но 1 е призваният.
Имал е по ясен ум от повечето ни предци, може би, не му се е харесвал робският живот и е можел да си позволи да гладува, да бъде преследван и убит в името на мечтите си.
Колко го могат това, освен ако не са пълни глупаци и дебили. Колко без жалост ще се поставят без пари и без очаквания за нещо после в ситуация да бъдат заличени, точно николко, поне осъзнато, защото при него е осъзната саможертвата и работата му и ..., щях да пиша мечтите, всички имат мечти - коя от коя по различими, но малко са тези, които са давали всичко, което имат до живота си за ... хората.
Аз имам деца, внуци и ангажименти, животът ми е ценен за мен си и сигурно ще ми е мъчно, колкото и да съм живял (поне три пъти повече от Васил Иванов Кунчев) да го изгубя, когато му дойде времето.
Говорим за над 150 години след неговото бесило, нищо не ни е в ред, даже си мисля, че сме по-зле от тогава и няма ни един Левски, само ... имитации и пози.
Това е.
Кълнем се, защото така е прието и удобно, те и преди по-малко години се кълняха, че ще защитават (ме) социалистическата си родина, ама никой не я защити, даже аз, въпреки, че и тогава бях против ... да я пазим с такъв престорен плам от "войнишката клетва", чавдаро-пионеро-комсомолската до партийната, знам ли, че така ще стане днес, че няма нито чиста, нито свята Република за ... тези, които си вадят хляба от съществуването и.
Какъв хляб ядат (ме), субсидиран, робски, пенсионерски, краден...
А има ли престъпник, който си води тефтер и пише - купих си маслини с крадените пари и ми е кеф да ги ям - 2 гроша или шампанско или дом или бизнес...
Майката на кой ще влезе в старчески дом (онези с бързите смъртни актове и фалшивата кремация) и брат му ще умре немил-недраг, сигурно и днес е така, не мога да преценя, даже смъртта не ни прави впечатление на по-впечатлителните.

Героите затова са герои.
А Дяконът е първи между нашите герои.
"Войната е страшна, защото първи загиват най-добрите".
И още по-лошо. След святия подвиг и саможертва на най-добрите, поражението ражда Андрешковци и проклетата поговорка "Няма вече балами, избиха ги на фронта".