Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2021 13:06 - Павел Матев
Автор: vasisid7 Категория: Поезия   
Прочетен: 604 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 04.04.2022 21:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                     Тревога

Кому сме нужни ние днес, поетите?
И тихият ни стих кому е мил?
Пустеят на Родината полетата
и в угарите им цъфти бодил.
От ранна утрин се отварят църквите.
Поповете се трудят цели дни:
опяват ту ковчезите на мъртвите,
ту утешават живите с „амин“.
Коктейли всяка вечер пълнят залите.
Шумят коприни. Бляскат очила.
Десетки лампиони са запалени
и светят хиляди огледала.
И всичко си върви като по ноти.
А вън, неотделим от мрака чер,
дочува шум от кикот и банкноти
прегърбеният стар пенсионер.
Кой мисли за съдбата на децата?
Защо се чудим, че насън крещят?
А по селата брат убива брата –
там брадвите наследствата делят.
Богатите крадци се съюзяват
и всеки гледа да излезе чист.
А младите? О, те се наслаждават
на някаква новоизбрана „мис“!
Кой спомня Ботев? Яворов не знаят.
И дори Вазов им е непознат.
Не чуват Дебелянов как ридае,
не вярват, че Вапцаров им е брат!
Чужд говор във речта ни се заплете…
О, кой ще чуе моя жалък вик?
Кому сме нужни ние днес, поетите?
Кому си нужен ти, свещен език?!  

                    Павел Матев 1924 -2016   





Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vasisid7
Категория: Регионални
Прочетен: 832803
Постинги: 271
Коментари: 924
Гласове: 21158