Постинг
28.09.2023 12:05 -
Роси Антов /Дивак Турлак/
Автор: vasisid7
Категория: Регионални
Прочетен: 8362 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.09.2023 12:08
Прочетен: 8362 Коментари: 0 Гласове:
11
Последна промяна: 28.09.2023 12:08
За разлика от вас, не ми пречат пустеещи земи.
Кефя се как природата си ги взема обратно. Кефят ме пустите села.
Но мамка му! Скъсах се да живея по градове, а си останах некъв див селянин. Е го и сега.
Не обичам много кърската работа. Мразя да събирам сено.
Да го вкарвам в плевника. Да бера царевица.
После с дни ме сърбят даже петите. Не обичам да кося.
Събирането, рязането и цепенето на дърва не са ми любими занимания...
Но обичам две неща. Прости до гениалност. Да поливам.
Винаги ме е кефело, как тече водата по вадата. Как минава над доловете.
По дървени виадукти /керепи/. Как се отбива към градината. Как гениално са направени лехите.
Как водата стига до края на последния ред. Как пълни предпоследния. И когато стигнеш до първите, те вече са се полели сами.
Но най-много ме кефеше орането. Когато хванах плуга за пръв път, мислех, че е най-трудното нещо. Бях в шести клас. На първата бразда бях каталясал, все едно съм изорал декар.
А старецът и баща ми се смееха. И даваха уроци. Крива бразда. Някъде дълбока, някъде ралото изскочило и прескочило. А обръщането на плуга беше кошмар. Борба неравна. Магарето дърпа напред, аз дърпам назад и после хуквам след него. А ралото дрънка, полегнало на една страна.
А наште гледат сеир и се смеят. Към десетата бразда вече бях схванал чалъма. И простата гениалност на плуга. Та до днес. Неповторимо усещане.
През годините. През всичките тези години... Късна есен. По градината е разхвърляна тор от овцете и магарето. Ралникът се забива и тръгва. Ръждив. Малките камъчета хрускат по него. А той обръща земята и зарива торта.
Няма никакво усилие. Гениално творение, а толкова просто.
Държиш и вървиш. А магарето дърпа. Браздата свършва. Ралникът свети. Земята е изчистила ръждата. Магарето спира.
Усеща добрия орач. После обратно. Над обърнатата земя се вдига пара.
И ухае на изорана земя. Миризма, която се помни цял живот.
Тук там излиза пропуснат картоф.После сядаме на поляната. Да почине магарето. Паля цигара. А пред мен бразди. С пара над тях. А в браздите накацали врабчета. Подскачат и събират паднали семенца. И ларви.
Щастливи врабчета. После палим огън. И пак след плуга.
После пак на поляната. Да хапнем. Каквото има. Като например пропуснатите в нивата картофи. На жар. Със сиренце. И сланинка. На шиш. И хляб.
Препечен на въглен. И глътка ракия. За сила. Нивата пуши. Врабчетата събират семена. Мъглата крие баира пред нас. Есен е. А аз дълбоко някъде в душата си съм си останал селянин. Див селянин.
Роси Антов /Дивак Турлак/
Кефя се как природата си ги взема обратно. Кефят ме пустите села.
Но мамка му! Скъсах се да живея по градове, а си останах некъв див селянин. Е го и сега.
Не обичам много кърската работа. Мразя да събирам сено.
Да го вкарвам в плевника. Да бера царевица.
После с дни ме сърбят даже петите. Не обичам да кося.
Събирането, рязането и цепенето на дърва не са ми любими занимания...
Но обичам две неща. Прости до гениалност. Да поливам.
Винаги ме е кефело, как тече водата по вадата. Как минава над доловете.
По дървени виадукти /керепи/. Как се отбива към градината. Как гениално са направени лехите.
Как водата стига до края на последния ред. Как пълни предпоследния. И когато стигнеш до първите, те вече са се полели сами.
Но най-много ме кефеше орането. Когато хванах плуга за пръв път, мислех, че е най-трудното нещо. Бях в шести клас. На първата бразда бях каталясал, все едно съм изорал декар.
А старецът и баща ми се смееха. И даваха уроци. Крива бразда. Някъде дълбока, някъде ралото изскочило и прескочило. А обръщането на плуга беше кошмар. Борба неравна. Магарето дърпа напред, аз дърпам назад и после хуквам след него. А ралото дрънка, полегнало на една страна.
А наште гледат сеир и се смеят. Към десетата бразда вече бях схванал чалъма. И простата гениалност на плуга. Та до днес. Неповторимо усещане.
През годините. През всичките тези години... Късна есен. По градината е разхвърляна тор от овцете и магарето. Ралникът се забива и тръгва. Ръждив. Малките камъчета хрускат по него. А той обръща земята и зарива торта.
Няма никакво усилие. Гениално творение, а толкова просто.
Държиш и вървиш. А магарето дърпа. Браздата свършва. Ралникът свети. Земята е изчистила ръждата. Магарето спира.
Усеща добрия орач. После обратно. Над обърнатата земя се вдига пара.
И ухае на изорана земя. Миризма, която се помни цял живот.
Тук там излиза пропуснат картоф.После сядаме на поляната. Да почине магарето. Паля цигара. А пред мен бразди. С пара над тях. А в браздите накацали врабчета. Подскачат и събират паднали семенца. И ларви.
Щастливи врабчета. После палим огън. И пак след плуга.
После пак на поляната. Да хапнем. Каквото има. Като например пропуснатите в нивата картофи. На жар. Със сиренце. И сланинка. На шиш. И хляб.
Препечен на въглен. И глътка ракия. За сила. Нивата пуши. Врабчетата събират семена. Мъглата крие баира пред нас. Есен е. А аз дълбоко някъде в душата си съм си останал селянин. Див селянин.
Роси Антов /Дивак Турлак/
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 21197
Блогрол
1. джеф фостър
2. Едгар Кейси
3. анели
4. елиф шафак
5. Д.Оруел
6. Фредерик Бегбеде
7. егото
8. здраве
9. закони на вселената
10. любовта е за СМЕЛИТЕ
11. Х.ХЕСЕ
12. майн рид
13. дънов
14. ралин
15. Е.Фром
16. истинската любов
17. ф.рот
18. да продадеш душата....
19. а.азимов
20. ф. саган
21. м.ганди
22. любовта е сляпа
23. Киркегор
24. животът
25. Монах Симеон Атонски
26. симон вейл
27. Г.Марков
28. Завистта--
29. кристиян таков
30. ст.цанев
2. Едгар Кейси
3. анели
4. елиф шафак
5. Д.Оруел
6. Фредерик Бегбеде
7. егото
8. здраве
9. закони на вселената
10. любовта е за СМЕЛИТЕ
11. Х.ХЕСЕ
12. майн рид
13. дънов
14. ралин
15. Е.Фром
16. истинската любов
17. ф.рот
18. да продадеш душата....
19. а.азимов
20. ф. саган
21. м.ганди
22. любовта е сляпа
23. Киркегор
24. животът
25. Монах Симеон Атонски
26. симон вейл
27. Г.Марков
28. Завистта--
29. кристиян таков
30. ст.цанев
